Zoom Image

   Призив да не се бърза с промени в Наказателния кодекс (НК) по отношение на шофирането след употреба на наркотици, тъй като има риск от репресия на невинни, отправи Върховният касационен съд (ВКС) към Народното.

Наказателната колегия на ВКС излезе със становище по повод на законопроекта на депутати с който се променя чл.343б, ал. З от НК . Идеята на депутатите е да решат един проблем, който от години се поставя в практиката – а именно, че за разлика от шофирането след употреба на алкохол, за това след употреба на наркотици не е предвидено, че се установява по надлежния ред. Т.е. допустими са всички доказателства и доказателствени средства по Наказателно-процесуалния кодекс. Депутатите искат да се запише, че употребата на наркотици също се установява по надлежния ред. Това ще рече по начините, предвидени в Наредба №1/2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. На практика, първо техническо средство ще тества слюнката, след което ще се изследва кръвна проба. „Ако се докаже наличие на наркотично вещество в слюнката, при това с утвърдените тестери, чиито настройки, специално предназначени за контрол на шофьори, показват положителен резултат само в кратък период след употребата, може да се приеме, че наркотичното вещество оказва влияние и върху реакциите на водача“, твърдят депутатите.

Върховният касационен съд обаче не е на мнение, че проблемите ще се решат толкова лесно. Той подкрепя промяната, предложена от депутатите, защото тя е стъпка към преодоляване на съществуващата противоречива съдебна практика, но не е достатъчна .

И първо поставя проблема, че ако за употребата на алкохол в НК e предвидено, че носят наказателна отговорност шофьорите с над 1,2 промила в кръвта, за употребилите наркотици липсва признак от обективна страна в състава на престъплението, който да оправдава осъществяването на наказателна отговорност. ВКС заявява, че това „в редица случаи има за последица неоправдана репресия спрямо лица, които обективно не са имали противоправно поведение, а в други – води до невъзможност за реализиране на такава отговорност от лица, които реално са извършили това престъпление“. „Такъв резултат е възможен поради наличието на различни по вид наркотични вещества (и техни аналози), различното им въздействие върху човешкия организъм, различните процеси при елиминацията им и поради различния начин, по който тяхната употреба може да бъде установена. Като възможни признаци от обективна страна в състава на престъплението по чл.343б ал.З от НК биха могли да бъдат въведени: количествен критерий (както е решен проблемът с употребата на алкохол) или качествен – например въздействие върху уменията на дееца да управлява МПС (което следва да бъде установявано по експертен път). Кой от вариантите би било удачно да се избере, следва да бъде решено след внимателно проучване на различните хипотези на противоречиво прилагане на разпоредбата“, обясняват върховните съдии.

Другият основен въпрос според тях е, че простото препращане към Наредба № 1/2017 г. също няма да реши проблемите с правилното прилагане на чл.343б ал.З от НК. „Това е така, защото и в нея липсват надлежни критерии за това кои от установените вещества в теста на слюнка или в кръвен тест обективно сочат на употреба от страна на водача на наркотично вещество и в какъв период от време преди проверката, което да обоснове обществената опасност на деянието му и необходимостта от реализиране на наказателна отговорност – каквато е целта на вносителите на законопроекта според мотивите към него“, казва ВКС.

И дава пример за проблем, който е породен от липса на критерии кои от метаболитите и в каква концентрация сочат на употреба на наркотични вещества, както и в какъв период преди управлението на МПС. Според върховните съдии това създава „опасност от установяване на метаболити на продукти, които са легално разпространявани в магазинната мрежа въз основа на надлежни сертификати от компетентните органи – напр. CBD (Канабидиол), който не е психоактивно вещество, но може да се отчита от тестовете като ТНС (тетрахидроканабинол, което е психоактивното вещество на марихуаната)“.

„Безспорно в такива хипотези рискът от осъществяване на наказателна репресия над невинни лица е сериозен. Ето защо намираме, че за да се постигне целта на предложения законопроект е необходим комплексен подход в правната регламентация на проблема с управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, който да се основава на експертен анализ“, се посочва в становището.

В него се предлага обсъждането на промяната в чл.343б, ал.З от НК да бъде отложено, а изготвянето на промените да се възложи на междуведомствена работна група, в която върховните съдии декларират готовност да се включат. „Единствено така е възможно законодателната намеса да бъде осъществена въз основа на професионален анализ на емпиричен материал и надлежни научни изследвания за установяване на конкретни параметри, оправдаващи търсенето на наказателна отговорност“, заявяват те.